Корен
Намерих го, което диря.
И не е в другите страни…
Зад мене тук – щурците свирят!
Пред мен – разбиват се вълни!
Тук палми няма, и не ухае на жасмин.
Прегърнали се – Странджа и Морето
подхващат нестинарски химн!
Обичам все да обикалям…
Дете се чувствам на Света.
Но аз на корена се кланям.
И силно тегли ме кръвта…
Бойка Николас
28.08.23 – Варвара, Странджата
Заедно
Дойдохте от страни далечни…
Оставили роднински плач…
Но ваште корени са вечни
И знаете си: „Кой съм аз!“
Страната чужда, приюти ви
и стана родна тя за вас.
Но повикът на дух пустинен,
в сърцата ви зове на глас…
И палмите си все жадувате…
И слънце, мирис и море…
Ливан ли всяка нощ сънувате
Или арабското небе…?
Духът си носите в сърцата,
А вярата – от векове!
Научихте ме да надниквам
в далечните ви светове…
България дали е майка
Или е чуждата страна?
А вие станахте ли вече
арабско-български деца?
И полумесецът и кръстът –
Запази ги Салах ад-Дин.
И щом е вярата ни чиста,
То трябва ли да се делим?
На децата, учителите и целия колектив на
Ливанско училище „Джубран Халил Джубран“
Бойка Николас
28.03.23 – София
