(Морето ми каза)
Жената се помоли на Морето да й каже защо всичко това се случи в ден и година, сборът на които даваше числото 4.
Да, защото на 13 число на много места по Земята затвориха хората, а сборът на 1 и 3 прави четири.
Съвпадение ли беше, че годината, в която Страхът победи Любовта – 2020, сумата на цифрите отново се равняваше на 4.
- Защо, Море? – попита притеснена жената
- Защо питаш мен? – бурно бучеше Морето.
- Защото си Вода – най- голямата от Стихиите, покриваш почти цялата Земя, имаш памет, знаеш и помниш, разваляш и градиш, защото неведнъж си ни помитала.
Морето изхвърли няколко ядни вълни, укроти се за малко и отвърна:
- Защо ли? Защото вие, хората го допуснахте! Подчинихте живота си на Страха. – отвърна Морето и думите му се разбиха във брега заедно с отломките на поредната вълна. Допуснахте Страха да надделее над Любовта, да господства над единствения избор, който имате – вашата свободна Воля. Вие, човечеството предадохте Свободата си в чужди ръце. Съгласихте се други да решават вместо вас!
- Кои други? – прошепна жената.
- Други, чужди гласове, не вашия вътрешен глас, а гласът на други хора.
- Но нали те казват, че искат да спасят хората от „болестта“ и да им помогнат – отчаяно отрони тя.
- Ти вярваш ли, че някой чужд, извън теб самата или семейството ти, може да те обича истински и да решава кое е най-доброто за теб? – избуча с огромна ярост Морето, сля се с побратима си – Небето, взе от него една светкавица и я запокити някъде в необятните си бездни. И продължи – Затова ти казвам, жено, вие сами продадохте за жълти стотинки най-ценното си притежание – Свободата на избор! Първо ви взеха Времето, после и Свободната Воля в замяна на ненужни вещи, от които станахте зависими… Казаха ви, че важното не е важно и че малаважното е важно… Че сте еднакви… Самата ти, виж моите деца – вълните, има ли една еднаква с друга? Един момент, еднакъв с друг, има ли? Една капчица вода, еднаква с друга, виждала ли си? Една риба досущ като друга? Нищо в Природата не е еднакво, момиче! Трето, позволихте да влязат в мислите, в дома ви, в душите ви, в семействата ви, в умовете на бъдещето – вашите деца! Вие вече нямате собствени мисли, нито време, нито свободна воля, нито бъдеще. Значи нямате и Душа вече. Защото всяка Душа знае кое е най-добро за нея! Чужда Душа не може да знае кое е добро и кое не за твоята собствена Душа. Четвърто, в името на „общото благо“ жертвахте Страните си. Предадохте корените си. А какво се случва с дърво без корен? Питай Земята, тя е не по-малко силна от мен. Тя е единственият ви дом! Но вие и него разрушихте…
- Казваш, Море, че сме нарушили природните закони, така ли?
- Да! Законът за Свободната Воля, някои го наричат, Карма или Закон за причината и следствието, Закон за естествения подбор в Природата, Закон за 100% лична отговорност, Закон за Различията. Наричате различните еднакви. Но нали нещата се определят не по това, което са, а по това, което не са… И какво получихте в замяна?
- Страх ли? – просълзи се жената.
- Ти го каза! – избистри се водата и изхвърли няколко миди, бели и чисти… Жената взе мидите, погали ги замислено. Да, морето беше право, изглеждаха еднакви, но бяха различни, като нас хората…
- Стихия, моля те, кажи ми, кога ще свърши всичко това?
- Кое? Страхът ли? Та той едва сега започва… Казват ви да се страхувате и вие се страхувате! Вече говорихме за Свободната Воля, за Личната отговорност…
- Но има хора, които не се страхуват, които мислят като теб, Сило! Кои ги слуша, трият ги, наричат ги „Отрицатели“, подиграват им се…
- И какво от това! Не запомни ли, Личен Избор, в Природата нищо не се губи, не се заличава, не се трие… Вие изграждате Съдбата си чрез единствения възможен начин да се гради, чрез Любовта! Защото Страхът не гради, Страхът руши, Страхът разболява, той е най-ниската вибрация! Е, има само една по-ниска, тази на Смъртта… Питай Земята и Огъня, те променят плътта до неузнаваемост. Те също знаят!
- Безкрайна шир, всичко това се случва в годината на четворката, защо ли?
Морето се протегна синьо и необятно, взе сила от Земята, заблестя от Огъня на Слънцето, накъдри се от силата на Въздуха и плисна думите си в ушите на славянката.
- Защото четворката крие мъдростта на Сътворението. Четири са посоките на Света, четири са сезоните, на четири седмици е разделен месеца, четири са фазите на Луната. Четири е числото на кръста. Четири при много народи е на лош късмет, при китайците, например. Но лошият късмет може да бъде и нова възможност за промяна. Лошият късмет може да бъде превърнат в Мъдрост! Това е значението на числото 4. Всичко се повтаря, славянке, нищо не е случайно! Страхът дойде в годината със сбор Четири, за да го превърнете в Любов. Имате два пътя: този на Страха и Самоунищожението или този на Любовта и Спасението!
- Море, колко ни остава?
- Ти забравяш, жено, изборът е ваш! Навреме сте да смените посоката. Нищо не изчезва, а се променя!
- Но кой ни взе Времето, Свободната воля, Мислите, Бъдещето, Корените? Кой? Това е работа на Дявола! И ти го знаеш! Той ли го направи?
- Морето се укроти за малко, залюляло грижовно една бяла чайка в прегръдките си… Трябваше му покой, за да си помисли.
- Помниш ли съня, който ти разказа рибарят онзи ден?
Жената, не можеше да повярва на ушите си.
- Но ти откъде знаеш за това? Това е само между двама души… Между нас двамата.
- Знам, Въздухът ми го каза. Нали не забравяш, че всичко и всички сме свързани, че сме Едно! Припомни ми го!
- Рибарят сънувал, че вижда Дявола, но всъщност не бил Дявола, а бил първо той, после жена му, после детето му… Приемал формата ни и влизал във всеки един от нас. Всички ние сме Дявола!
- И ти какво разбра? – попита морето.
- Ами, че всички сме Дявола. Той не е извън нас!
- Да! Това пак е свободната ви Воля! Ако го допуснете чрез всичко онова, което не е Любов – страх, омраза, критика, осъждане, его, завист, зависимости, суета…
- Ами Господ къде е? Защо позволи да се случи всичко това? – извика силно жената.
- Вие го позволихте! Това е вашият избор, вашата свободна воля! За какво говорихме досега? Господ е само едно, единствено нещо – Любов! Всичко извън Любовта е унищожително!
- Значи не ни остава много?! – промълви тя, като се опитваше да подържи морето в шепите си.
- Изборът е ваш! Помнете четворката, всичко се повтаря, всяко повторение е нов шанс за промяна!
- Ако не се променим, ще се намесите ли пак вие – четирите Стихии – Вода, Земя, Огън и Въздух?
- Казах ти го вече, всичко се повтаря – отвърна Морето.
- Море, благодаря ти! Обичам те! – просълзи се жената.
- И аз те обичам! Обичай се и ти! Предай на хората, да се обичат, да се прегръщат, да се събират, да се смеят, да пеят, да танцуват, да живеят! Защото Страхът не е Живот. Страхът е бавна, но сигурна Смърт! Животът е Любов! Изборът е ваш!
Автор: Бойка Николас
Източник: High View Art
